Definición y significado de Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ва̀рна е най-големият град в Северна България, както и по българското крайбрежие на Черно море. Той е третият по брой население град в България и център на едноименните община и област.

На територията на града са разположени централите на институции като държавната агенция „Морска администрация” и Адмиралтейството на Българската армия. Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по Северното Черноморие. В рамките на града в район Приморски, в съседство с морето се намира резиденция Евксиноград, която е седалище на министерския съвет на България през летните месеци, както и на президентството.

Във Варна се провеждат множество културни мероприятия, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято “, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният Джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.

География

Градът е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг са разположени основната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градски плаж.Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“- „Златни пясъци“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване. Назряло е актуализиране на териториално-административното деление на региона и изграждане на адекватна инфраструктура отговаряща на съвременните изисквания за комуникация и отдих на населението.В чертите на града вече са летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.

През Варна минава паневропейски транспортен коридор 8.^[1]

Климат

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура - минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари. На 21 август 1951 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в България - 342 мм.

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климата е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м, предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.

Ппреобладаващите ветрове през зимата са от северозападна и северна посока, а през лятото - от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето създава локална циркулация на приземния слой въздух (бризова циркулация). През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 km в сушата), а през нощта обратно - от сушата към морето.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

История

Основна статия: История на Варна

Районът на Варна през Древността

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4200 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име - Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионисий. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на македонския завоевател със споразумение. ^[2]

В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. ^[3]

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. ^[4]

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век.

Средновековие и османско управление

В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града [2].

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер [3]. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

Варна след Освобождението

След Освобождението от турско робство във Варна се създава първото параходно търговско дружество, което купува кораби, подходящи за плаване в океана. Изгражда се военен флот по подобие на модерните морски държави. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани - Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков^[5]. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст - тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. ^[6]От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. ^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

Военноморски флот

До 1896 г. от всички европейски страни, които граничат с море, само България няма свой военноморски флот. През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна. С организирането на флота са поръчани три миноносеца от Франция, купени са още яхтата „Камчия“ и ветроходната учебна яхта „Стрела“. До Балканската война Черноморският ни флот разполага със седем бойни кораба за отбрана. Това са крайцерът "Надежда" и 6 миноносеца (торпедни катери)сред които и Дръзки, започва да се изгражда и брегова артилерия.

Днес на въоръжение към Военноморския флот на Българската армия (която е част от НАТО) са бойни кораби, една действаща подводница, фрегати, корвети и ракетни катери, кораби за бойна поддръжка (противоминни, десантни и минозаградни), както и морска авиация от вертолети с брегово базиране.

Население и административно деление

Население

Постоянните жители на Варна към декември 2009 г. са 356 481 души, като градът се нарежда на трето място след София и Пловдив.^[9]. Това предизвиква множество проблеми като повишаване на уличния трафик, тъй като инфраструктурата на Варна не е в състояние да поеме плавното нарастване на града през последните години.

Райони и квартали

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна)^[10], територията на град Варна е разделена на 5 района:

Район Приморски е третият по население район в България след Люлин и Младост в Столична община.^[11]

Политика

От демократичните промени през 1990 г. Варна е имала трима кметове. Двама са избрани редовно, а един управлява временно.

• Войно Войнов (СДС), 1990 - 1991 г. - временно управление
• Христо Кирчев (СДС), 1991 - 1999 г. - с два мандата
• Кирил Йорданов БСП, 1999 - досега - с три мандата

Известен е масовият протест на варненци срещу издигането на областен управител от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев /2005 г./[5]. Най-големите партии в града са БСП и СДС, следвани от НДСВ. В Общинския съвет присъстват Демократическата партия и ВМРО. ОбС, съставен на местните избори през 2003 г., изглежда по следния начин: 20.4% - БСП, 12.5% - СДС, 7.4% - НДСВ, 4.7% - Обединен блок на труда, 3.4% - коалиция „Справедливост за Варна“, 3.3% - коалиция „Движение Гергьовден - Демократическа партия“. ^[12]

Общински съвет Варна

Партия или сдружение		2007
ГЕРБ	9
БСП	9
ПП „Движение Нашият град“	6
Ред, законност, справедливост	5
ДПС	4
СДС и ДСБ	3
други	15
ОБЩО	51

Сред известните политици с варненски произход са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ), Петър Димитров (БСП), Меглена Плугчиева (БСП).

Икономика и инфраструктура

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а 5 години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната - около 2-3%.^[13] По-големите производствени предприятия са:

• ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г. На разчистения терен ще се изгради нов мол и жилищен комплекс "Варна 1"
• Варненска корабостроителница АД — производство на плавателни съдове
• Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди; има проект за многофункционален комплекс.
• Корабостроителен и кораборемонтен завод АД — ремонт и производство на плавателни съдове

Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и „Мамбо“, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града.

Най-големите инвестиционни проекти през 2005-2009 г. са строежът на „Мол Варна“ (отворил врати на 12 Юни 2008), „Пфое Мол“ (завършен през 2007) ^[14], Бизнес-парк "Варна" (готов), Стадион „Варна“ и жилищен комплекс „Орхид хилс“ (до 2008).

Градът е свързан с четири вида транспорт - наземен, въздушен, воден и железопътен.

Летище Варна обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват с цел бизнес^[15]. Над 1,5 млн. пътници са пътували по въздух от/до Варна през 2007 г. ^[16]

Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили пристанище "Варна" през изминалия туристически сезон ^[17].

Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото черноморие, до близките населени места и курорти.

Няколко фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейбусните линии), „Транстриумф Холдинг“ АД, „Златни пясъци-Травел“ ООД и „Делта Кар“ ООД.

Според анкета сред читатели на вестник „24 часа“ и сайта dariknews.bg и слушатели на Дарик радио, Варна е най-добрият град за живеене в България. Класацията се извършва въз основа гласуване на граждани от цялата страна, както и според 40 критерия, въведени от организаторите. Проучването е извършено в продължение на три месеца през 2007 г. и 2008 г. Кметът на града Кирил Йорданов получава наградата на 6 декември 2007 г. - Никулден, а патрон на инициативата е министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов^[18]. През 2008 г. градът за втори път защити първата си позиция в класацията.

Образование

Основна статия: Образование във Варна

Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с 8 висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

• Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
• Икономически университет
• Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“
• Технически университет
• Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
• Колеж по туризъм
• Медицински колеж
• Технически колеж
• Професионален старшински колеж

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия, училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.

Здравеопазване

Основна статия: Здравеопазване във Варна

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина - терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена.

Религии

В града и околността се намират множество храмове - както български православни, така и на други от разпространените религии в България - арменски православен, евангелистки, адвентистки и католически църкви,джамия, будистки център.

Православните храмове са 14 и принадлежат към Варненската и Великопреславска епархия на БПЦ. Сред най-известните храмове в града са:

• катедралата „Свето Успение Богородично“ в самия център на града, един от неговите символи, четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
• църквата „Св. Николай“, също на централната пешеходна улица,
• църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“) и
• църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността "Евксиноград". На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св.Марина".

На 15 км от Варна се намира Аладжа манастир, създаден през 13 век.

Спорт

Градът има многогодишни трациции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Юрий Гагарин", чието име ще бъде променено на "Варна". Преустройството е по проект на световноизвестното архитектурно бюро GMP - проектирало Commerzbank arena във Франкфурт на Майн, Köln Stadium в Кьолн, Централна гара Берлин - Berlin Hauptbahnhof. След края на реконструкцията стадионът ще отговаря на всички изисквания на UEFA и ще бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги се провеждат в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център на още една дисциплина - плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин". В града има клубове по баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, а от Аспаруховия мост се правят скокове с бънжди. Наблюдава се постоянно нарастване на броя и разнообразието на фитнес и "уелнес" центровете във Варна.

Култура и природа

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Варненския археологически музей и Военноморския музей.

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

• Аквариум

  Аквариумът е с над 100-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество.

• Аладжа манастир

  Това е скален манастир в близост до Варна. Разположението му в Природен парк Златни пясъци потапя посетителите в автентичната атмосфера на уединение и медитативна съсредоточеност. Безбройни легенди от миналото за тайнствен монах и скрити съкровища съпътстват любознателния пътешественик.

• Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
• Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
• Делфинариум

  Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г.

• Държавна опера
• Евксиноград

  Със своите 800 декара Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център го правят желано място за посещение и отдих на варненци и гостите на града. Той е естествено продължение на Приморския парк на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена. Алеите му помнят стъпките на всички държавници на България - една от причините Варна да носи името си на морска столица.

• Железопътна гара
• Зоологическа градина
• Морска градина - основната причина Варна да носи славата си на най-добър град за живеене в България.

  Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от братя Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Уникалността и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк обаче се дължат най-вече на съседството на морето и плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на варненския залив и акумулативното подхранване на брега с едрия пясъчник от срутищата на високия скат, обуславят по нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат пет квадратни метра отвоювани в морето. Тази феноменална особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка на варненци и гостите на града. Неуредиците от брегоукрепителните мероприятия в миналото ще бъдат преодолени с времето и натрупаните камъни по брега постепенно ще отстъпят мястото на пълноценен пясъчен плаж.

• Народна библиотека „Пенчо Славейков“
• Природен парк Златни пясъци

  Със своите 13207 декара Природен парк Златни пясъци е атрактивно място за отдих и туризъм на варненци и гостите на града. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк "Витоша".

• Университетска Ботаническа Градина – Варна
• Фестивален и конгресен център - Варна

Театри

• Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
• Държавен куклен театър
• Театър "Българан"

Филми снимани във Варна

• Васко да Гама от село Рупча (1986)

Опасен чар с Тодор Колев

Читалища

• Народно читалище "ПРОСВЕТА"
• Народно читалище "ХРИСТО БОТЕВ"
• Народно читалище "ВЪЗРОЖДЕНИЕ"
• Народно читалище "ВАРНЕНСКИ БУДИТЕЛИ"
• Народно читалище "ПЕЙО ЯВОРОВ"
• Народно читалище "ОТЕЦ ПАИСИЙ"
• Народно читалище "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
• Народно читалище "АСЕН ЗЛАТАРОВ"
• Народно читалище "ПРОГРЕС"
• Народно читалище "ЕЛИН ПЕЛИН"
• Народно читалище "ИСКРА"
• Народно читалище "ХРИСТО СМИРНЕНСКИ"
• Народно читалище "ЦАР БОРИС III"
• Народно читалище "П. Р. СЛАВЕЙКОВ"
• Народно читалище "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

Музеи

• Варненски археологически музей
• Военноморски музей
• Парк-музей "Владислав Варненчик"
• Къща-музей на Георги Велчев
• Музей за нова история
• Музей на Възраждането
• Етнографски музей

Редовни събития

Основна статия: Редовни събития във Варна

Международно сътрудничество

Градът е седалище на генералните консулства на Русия, Полша^[19] и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция.

Побратимени на Варна градове са:

• Алборг, Дания

• Дордрехт, Нидерландия

• Харков, Украйна

• Южен административен окръг на гр. Москва, Русия

• Алмаати, Казахстан

• Одеса, Украйна

• Маями, САЩ

• Район "Будафок" на гр.Будапеща, Унгария

• Санкт-Петербург, Русия

• Печерски район на гр. Киев, Украйна

• Високо Мито, Чехия

• Турку, Финландия

• Лион, Франция

• Генуа, Италия

• Рощок, Германия

• Район Аимсбютел на гр. Хамбург, Германия

• Район "Картал" на гр. Истанбул, Турция

• Пирея, Гърция

• Нинбо, Китай

• Велс, Австрия

Галерия

Вижте още

• Личности, свързани с Варна
• София
• Пловдив

Източници

1. ↑ ((en)) http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html
2. ↑ http://bg.zonebulgaria.com/cherno_more/varna/istoria/ История на Варна
3. ↑ http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm Музейна библиотека - Варна
4. ↑ http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna1.htm Музейна библиотека - Варна
5. ↑ http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm
6. ↑ Стара Варна на границата между две столетия, Петър Стоянов, ИК "Стено" 1995 г.
7. ↑ http://varna.info.bg/name_of_varna.htm
8. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
9. ↑ Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име grao.bg
10. ↑ http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321
11. ↑ http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
12. ↑ Резултат за избор на общински съветници - ЦИК
13. ↑ Безработицата във Варна е около 2%. EXPERT.BG, 2007. Посетен на 26 октомври 2007. <http://www.expert.bg/?act=news&id=115022>
14. ↑ http://dialogmediabg.com/readarticle.php?article_id=116 Открит е първият мол във Варна
15. ↑ Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006
16. ↑ Статия от в. Стандарт, 30 май 2007
17. ↑ „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ - новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006
18. ↑ Варна е най-добрият град за живеене в България. Darik News, 2007. Посетен на 6 декември 2007. <http://dariknews.bg/city.php>
19. ↑ Генерално консулство на Полша

Външни препратки

• Уебсайт на Община Варна
• Автогара Варна "Младост"
• Масов градски транспорт Варна - сайт с информация за автобусните превозвачи във Варна
• Варна някога - стари снимки и пощенски картички
• Интерактивна карта и картинна галерия
• Археологически музей Варна
• ATV Варна
• Джип сафари с Ленд Ровъри
• Климатична справка. НИМХ - филиал Варна
• Климатология. Климатична характеристика на град Варна
• Варна във Facebook

.

от Уикипедия, свободната енциклопедия