Definición y significado de йерусалим

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йерусалим (на иврит: ירושלים, Йерушалаим; на арабски: القدس, ал-Кудс) или Ерусалим, в библейски контекст: Иерусалим, е древен град в Близкия Изток от ключово значение за монотеистичните религии (Авраамически религии) - юдейство, християнство и ислям.

Съгласно конституцията на държавата Израел, Йерусалим е нейната единна и неделима столица. Палестинските автономни власти претендират Източен Йерусалим да стане тяхна столица. Повечето държави членки на ООН смятат за столица на Израел Тел Авив и затова техните посолства са в този град.

География

Йерусалим се намира на около 60 km източно от Тел Авив и Средиземно море.^[1] В източна посока на около 35 km се намира Мъртво море,^[2] най-ниско разположеният воден басейн в света. Сред съседните градове са Витлеем и Бейт Джала на юг, Абу Дис и Маале Адумим на изток, Мевасарет Цион на запад, Рамала и Гиват Зеев на север.^[3][4][5]

Йерусалим е разположен в южната част на плато, което е част от Юдейските планини и включва Елеонския хълм на изток и хълма Скопий на североизток от центъра на града. Надморската височина на Стария град е около 760 m.^[6] Градът е заобиколен от долини и сухи речни корита (уади). Долините Кедрон, Еном и Тиропоейон се събират близо до южния край на Стария град.^[7] Долината Кедрон продължава източно от Стария град и го отделя от Елеонския хълм. По южния край на Стария град е разположена долината Еном, свързвана с библейската Геена.^[8] Долината Тиропоейон започва на северозапад, близо до Дамаската порта, продължава на юг-югоизток през центъра на Стария град до извора Силоам, а след това отделя разположения източно Храмов хълм от останалата част на града. В наши дни тази долина е скрита от остатъците от човешка дейност, натрупани през вековете.^[7]

Водоснабдяването винаги е било сериозен проблем за Йерусалим, за което свидетелства сложната мрежа от древни акведукти, тунели, водоеми и подземни резервоари, открити в града.^[9] В библейската епоха Йерусалим е обграден с гори от бадеми, маслини и борове. След векове на военни действия и безразборна експлоатация, днес те са напълно унищожени. По тази причина земеделците от околностите на града от дълго време изграждат каменни тераси по склоновете, за да предотвратят ерозията на почвата, и тази практика е оставила видими следи в днешния вид на Йерусалим.^[10]

История

Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е.. Неговият син Соломон построява великолепен храм, крепостни стени и дворец.

След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. Разорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики (към 536 г. пр.н.е.). Десетилетия по-късно (в последната трета на шести век) израилтяните се завръщат от вавилонския си плен и възстановяват града.

По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр.н.е.. Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм - Втори храм. В 140 г. пр. н.е. Ерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр. н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, "осквернявайки" Светая Светих, и поверявайки управлението му на Ирод Антипа. Ерусалим става част от римската провинция Палестина и място на което е изграден римския град Елия Капитолина.

Почти веднага след смъртта на Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос. За период от 10 години (4 г. пр.н.е. - 6 г.) избухва първото недоволство, последвало от втори бунт срещу римляните.

За да заличат следите на разпостраняващото се христянство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и и я изнасят извън града.

Основна статия: Обсада и превземане на Ерусалим (70)

След голямото въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града, който по-късно е сринат до основи от император Адриан (135 г.), който след края на втората война върху окончателно сринатия юдейски град, наново съгражда римския Aelia capitolina.

Константин Велики във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като "свят град", но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.

Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и завладян от арабите при Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Умаядите, Абасидите и Фатимидите.

През 1099 г. e превзет и кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Ерусалим е в границите на Османската империя. С малки изключения Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите до края на Първата световна война.

От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 - 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.

С решение на ООН (1967-1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.

Личности

Родени в Йерусалим

• Ясер Арафат (1929-2004), политик
• Натали Портман (р. 1981), американска актриса
• Ицхак Рабин (1922-1995), политик
• Суха Тавил (р. 1963), общественичка
• Христофор Хесапчиев, български генерал

Починали в Йерусалим

• Шмуел Йосеф Агнон (1888-1970), писател
• Иехуда Амихай (1924-2000), писател
• Анастасия Димитрова (1815-1894), българска учителка
• Голда Меир (1898-1978), политик
• Исус Христос (4 пр. Хр.-30), Син Божий за християните

Побратимени градове

Бележки

1. ↑ Rosen-Zvi, Issachar. Taking Space Seriously: Law, Space and Society in Contemporary Israel. Ashgate Publishing, June 2004. ISBN 0754623513. Посетен на 2007-02-09.
2. ↑ Federman, Josef. "Debate flares anew over Dead Sea Scrolls", AP via MSNBC, 2004-08-18. Посетен на 2007-02-09
3. ↑ Introduction. // The Tell es-Safi/Gath Archaeological Expedition. Bar Ilan University. Посетен на 2007-04-24. <http://faculty.biu.ac.il/~maeira/About%20us/Introduction/Introduction.html> [1]
4. ↑ Map of Israel. Eye On Israel. Посетен на 2007-04-25. <http://www.eyeonisrael.com/Israel-touring-map.html> (виж карта 9)
5. ↑ ""One more Obstacle to Peace" – A new Israeli Neighborhood on the lands of Jerusalem city", The Applied Research Institute -- Jerusalem, 2007-03-10. Посетен на 2007-04-24 [2]
6. ↑ Cabrera, Enrique и др. Drought Management Planning in Water Supply Systems. Springer, 1998-12-31. ISBN 0792352947. Посетен на 2007-02-09.
7. ↑ ^{а б} Bergsohn, Sam. Geography. Cornell University. Посетен на 2007-02-09. <http://instruct1.cit.cornell.edu/courses/nes263/spring06/scb48/Final%20Website/Geography%20Page.html>
8. ↑ Walvoord, John и др. Four Views on Hell The Metaphorical View,. Zondervan, 1996-01-07. ISBN 0310212685. Посетен на 2007-02-09.
9. ↑ "The Water Supply of Jerusalem, Ancient and Modern", E. W. G. Masterman, The Biblical World, Vol. 19, No. 2 (Feb 1902), pp. 87-112, University of Chicago PressШаблон:Dead link
10. ↑ Jerusalem geography. Jewish Agency. Посетен на 2008-07-08. <http://www.jafi.org.il/education/100/places/jer.html>

Външни препратки

• Иде.ли? - Снимки от Йерусалим
• Снимки от Йерусалим (на руски)
• Йерусалим и България през вековете от н.е.

Координати: 31°47′ с.ш. 35°13′ и.д.

.

от Уикипедия, свободната енциклопедия