Definición y significado de основен

основен (adj.)

1.в химията - който проявява качества на основа

2.който не е получен от нещо друго и съществува в този вид

3.който е в основата, който е най-съществен

4.който е от първа необходимост

5.който представлява или съдържа основни факти или принципи

6.който е най-важен, на който се основават другите неща

7.който представлява или се отнася до същността или до най-главната част от нещо

8.формиращ основата на нещо

9.който представлява най-малката разчленима съставка или елемент на нещо

10.най-важната част

11.който е предназначен да изгради основа от знания и умения, над която се надграждат нови и по-сложни

основен

1.седалище на правителство

основен (n.)

1.нещо, което е важно, без което не може